Производството е образувано по молба от С. С. К., Егн и М. Т. К.

Производството е образувано по молба от С. С.К., ЕГН ****

и М. Т. К. ЕГН ****, двамата от село С., община П.

против К. С. К., ЕГН ****, от село С., община П.,

ул.”Д. А.” № **.

Сочи се в молбата, че ищците са съпрузи от 28.02.1982година, както и че

са собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно

място – урегулиран поземлен имот № V – 293 в квартал 44 по плана на село Скрът,

община Петрич, ведно с построена в източната част на имота паянтова жилищна

сграда, с площ на имота от 1 340 кв.метра при съседи на имота: на изток – улица

„Х. К.”; на запад — УПИ III – 294 и улица „Д. А.”, на север – УПИ IV

– 197 и на юг — УПИ II – 295 и УПИ VI — 292.

Твърдят, че С. К. И. – дядо на ищеца К., приживе се е

снабдил с нотариален акт въз основа на давностно владение за празно дворно

място от 1.5 дка, за което място е бил отреден парцел VIII в квартал XIX при

съседи: от две страни улица, Б. Т. и фондово място – съгласно нотариален

акт № 51, том I, дело № 65 от 1054година на Петрички народен съдия. Сочи се, че

с протокол № 69 от 01.04.1958година на С. И. е дадена строителна линия и

ниво за построяване на жилищна сграда от 51 кв.метра в източната част на парцел

VIII в квартал XIX по плана от 1931година на село Скрът, община Петрич.

Ищецът К. сочи, че е роден в описания имот и е живял в него с

родителите си до смъртта им – С.С.К. /баща/, починал на

31.07.1983година и С. К. И. /дядо/, починал на 18.09.1985година.

Ищците сочат, че след смъртта на С. И. владеят и ползват като собствен

гореописания имот, в продължение на повече от двадесет години, без някой да им

пречи и да предявява претенции към имота. В тази връзка обосновават становище,

че са собственици на имота на основание давностно владение.

Сочи се в молбата, че няколко години след смъртта на С.И. синът

му С. С. К.е построил двуетажно жилище върху част от западната

част на имота, който по плана на село Скрът от 1996година е обособен в

самостоятелен парцел УПИ III-294, в квартал 44 с площ от 500кв.метра. Твърди

се, че по този начин С.К. е ползвал част от бившия имот на С. И.

без противопоставяне от страна на ищеца. Твърди, че С. К.е оградил

имота си по начин да даде възможност на ищците за излаз на имота им от

западната страна – към улица „Д. А.”.

Ищците сочат, че преди няколко месеца К. С. К. – син

на С. С. К. поставил ограда в дворното място на ищците, с което

заграбил част от имота им с площ от 362 кв. метра и им забранил достъпа до

улицата от западната част на имота. Когато ищците реагирали на това поведение

на К. К., последният им заявил, че е собственик на тази част от

имота, тъй като притежава нотариален акт.

С твърдения за действия на ответника, изразили се в поставяне на ограда

в имота на ищците и заграбване на 362 кв.метра от западната страна на УПИ V-293

в кв. 44 с обща площ на целия имот от 1 340 кв метра ищците обосновават правен

интерес за предявяване на иска.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено

по отношение на ответника, че ищците са собственици по давностно владение на

недвижим имот, находящ се в село С., община П. и представляващ дворно

място — урегулиран поземлен имот V – 293 в квартал 44 по плана на село Скрът,

община Петрич с площ на имота от 1 340 кв метра, ведно с построена в източната

част на имота паянтова жилищна сграда, построена през 1958година с площ на

сградата от 51 кв. метра при съседи на имота: на изток – улица „Х.К.”; на

запад — УПИ III – 294 и улица „Д. А.”, на север – УПИ IV – 197 и на юг

— УПИ II – 295 и УПИ VI — 292 и да осъди ответника да отстъпи собствеността и

предаде на ищците владението и ползването на 362 /триста шестдесет и два/ кв

метра от дворното място, разположени в западната част на УПИ V – 293 в квартал

44 по плана на село С., община П., както и да осигури достъп на имота на

ищците до улица „Д. А.”, находяща се на западната страна на посочения

имот. Ищците претендират деловодни разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който

заявява становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че изразеното в исковата молба като фактология не е вярно,

тъй като ищецът С. К. е отишъл да живее в имота през 1993година, като

дотогава живеел в село Г., при съпругата си. Твърди, че след като пристигнал

в село С. ищецът С. К. се настанил в старата къща на дядо им С.

И. К., находяща се в източната част на имота и започнал да ползва една

част от дворното място – около 500 кв.м. Ответникът сочи, че никога не се е

противопоставял на ползването от страна на ищеца С. К. на мястото, тъй

като, ответникът съгласно повелята на дядо им С., владеел и ползвал

северозападната половина от имота, като през 1972 година започнал да строи

собствена къща и това станало със съгласието на всички /дядо му, баща му,

бащата на ищеца и други съсобственици/. Сочи, че през 1975година завършил

строежа и заживял в къщата. Сочи, че от раждането си е живял в процесния имот и

е владял и ползвал като собственик около 900 кв.м от наследственото им място.

Сочи, че през 1991година се снабдил с нотариален акт № 159, д.414/1991г.,

удостоверяващ правото на собственост на ответника върху имот с пл.№ 294 с площ

от 862 кв.м. Сочи, че през 1999година ищецът отишъл при него и поискал да си

разделят точно мястото, на което ответника не възразил и вследствие на това, по

взаимно съгласие поставили еднозначна ограда.

Ответникът твърди, че винаги е ползвал претендираната от ищците част

от имота, която сочи, че е точно ограничена на място. Според ответника, ищецът

никога не е имал достъп до улицата от западната част на имота и същия

заблуждава съда, като навежда твърдения, че ответникът е поставил ограда в

мястото на ищците. Сочи, че въпросната ограда е на мястото си от 1999 година и

е поставена от двете страни по взаимно съгласие.

В съдебно заседание от ищците се явява С. К. лично и с договорен

пълномощник. Поддържат заявената претенция. Заявяват искане за поправка в

петитума на исковата молба, а именно да се заличи записването, обективиращо

искане за осигуряване на ищците на достъп до улица „Д. А.”, находяща се

на западната страна на посочения имот. Сочат писмени и гласни доказателства в

подкрепа на претенцията. Пълномощникът оспорва представения от ответната страна

нотариален акт № 159/1991година и прави искане за отмяна на същия в частта над

500кв.метра от описания в него недвижим имот. По същество на делото пледират за

уважаване на иска като доказан и основателен. Договорният представител на С.

К.представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с договорен

представител. Оспорват по основание иска. Сочат писмени и гласни доказателства

в подкрепа на заявената позиция. По същество на делото изразяват становище за

недоказаност и неоснователност на иска и заявяват искане за отхвърляне на същия.

По искане на ищцовата страна по делото е допусната, изготвена и

приобщена към доказателствата техническа експертиза, вещото лице е изслушано в

съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства — поотделно

и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение за наследници, издадено на 12.01.2010година от

Кмета на село Скрът, община Петрич ищецът С.С.К., ЕГН ****

и ответникът К. С. К., ЕГН **** са наследници по

заместване / първият на С. С. К., а вторият на С. С.

К./ на С. К. И., ЕГН ****, починал на 18.09.1985година,

бивш жител на село С., община П. От цитираното удостоверение се

установи, че ищецът С. С. К., ЕГН *** син на С. С.

К., починал на 31.07.1983година /последният син на С. К. И., ЕГН

****/, а ответникът К. С. К., ЕГН **** е син на

С. С. К., починал на 09.08.1992година /последният син на С.

К. И., ЕГН ****/. Установи се, че общият на страните наследодател

е оставил и други преки наследници, а именно синове Г. С. К.,

Б. С. К. и С. С. К., от които Б.К., починал

на 01.04.1982година / оставил преки наследници/ и Г. К., починал на

21.01.1981година / оставил преки наследници/.

Установи се, че през 1954година С. К. И., ЕГН ***** е

признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в

землището на село С., община П. и представляващо празно дворно място с

площ от 1.5 /едно точка петстотин/ дка, за което е отреден парцел VIII /осми/,

квартал 19 /деветнадесети/ при съседи: от две страни улица, Б. Т. и

фондово място /нотариален акт № 51, том I, дело № 65/1954година по описа на

Петрички народен съдия/.

Установи се от протокол № 69/01.04.1958година, скица и показанията на

разпитаните по делото свидетели, че С. К. И.е изградил в парцел

VIII, квартал 19, на село Скрът жилищна сграда със застроена площ от 51 кв.

метра.

От свидетелските показания се установи, че в гореописания имот

С. К. И. е живял със семейството си до смъртта си -18.09.1985година,

а след това в имота са останали да живеят семействата на С. С. К.

и С. С. К.

От показанията на свидетелите се установи, че около 1975година

ответникът е изградил в имота на дядо си С. К. И. жилищна сграда, в

която живее със семейството си до момента.

С нотариален акт № 159, том I, дело № 414/1991г. по описа на Районен съд-

Петрич ответникът К. С. К. е признат за собственик по давностно

владение на имот, представляващ дворно място с пл.№ 294 /двеста деветдесет и

четири/ в кв.19 /деветнадесети/ по плана на село Скрът, ведно с двуетажна

жилищна сграда, построена в имота, с обща площ на имота от 862 /осемстотин

шестдесет и два/ кв.м., при съседи на имота: улица, имоти: пл.№ 138, 136, 293 и

115 по плана на село Скрът и за който имот ведно с имот пл. № 293 /двеста

деветдесет и три/ е отреден парцел VIII /осми/ в същия квартал.

Установи се по делото, че след смъртта на С. С. К. /баща

на ищеца С. К./ семейството му е продължило да ползва процесната сграда

и имота около нея, а след 1990година ищците са се настанили да живеят в

сградата и до момента я обитават.

От заключението на вещото лице се установи, че със Заповед №

261/28.03.1996година регулацията на село Скрът, община Петрич е променена. По

силата на тази промяна от УПИ VIII, в квартал 19 са образувани два нови парцела

: УПИ -III, планоснимачен № 294 и УПИ – V, планоснимачен № 293 с обща площ на

двата парцела 1 840кв-метра, в кв.44. Заключението установи, че към 1991година

за населеното място село Скрът, община Петрич е действал в сила плана от

1931година. Установи се, че по всички регулационни линии на стария парцел са

поставени огради, както и че по линията във вътрешността на парцела /отбелязана

със зелен цвят на скицата към заключението/ е изградена масивна ограда – върху

бетонова основа са монтирани метални колове и оградна мрежа; по северната

регулционна линия е изградена масивна ограда от бетонова основа, бетонови

колове и оградна мрежа с дървена малка портичка; както и ограда от колове и

оградна мрежа в северната част на парцел V, планоснимачен № 293 /отбелязана с

червен цвят на скицата към заключението/, която не позволява достъп до ул.”

Д. А.”. Съгласно заключението на вещото лице площта на УПИ III,

планоснимачен № 294 в квартал 44 по плана на село Скрът, община Петрич към

1996година графично изчислена от скица № 26/10.04.2006година, презаверена на

13.01.2010година е 505.00кв.метра.

Съгласно отбелязването в скица № 26/28.03.1996година, презаверена на

13.01.2010година парцел VIII, кв.19 по плана на село Скрът, община Петрич от

1931година и описан в нотариален акт № 51, том I, дело № 65/1954година по

описа на Петрички народен съдия/ е идентичен с част от имоти с пл. № 293, № 294

и № 295 в кв. 44 по плана от 1996година.

Установи се от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа

на акт за граждански брак № 2 / 28.02.1982година по описа на длъжностното лице

по гр.състояние при Община Петрич, че ищецът С. С. К. е сключил на

28.02.1982година граждански брак с М. Т. К., родена на

19.03.1961година.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни

изводи.

Искът е допустим – ищците твърдят, че са собственици на имот, находящ

се в село Скрът, община Петрич и представляващ урегулиран поземлен имот V – 293

в квартал 44 по плана на село Скрът, община Петрич с площ на имота от 1 340 кв

метра, ведно с построена в източната част на имота паянтова жилищна сграда,

построена през 1958година с площ на сградата от 51 кв. метра при съседи на

имота: на изток – улица „Х. К.; на запад — УПИ III – 294 и улица „Д.

А.”, на север – УПИ IV – 197 и на юг — УПИ II – 295 и УПИ VI — 292 , както

и че са лишени от възможността да упражняват фактическа власт върху имота, тъй

като ответникът упражнява такава, без правно основание. С оглед на това, съдът

счита, че искът е предявен от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес

от предявяване на иска, сезиран е родово компетентният съд.

За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази

следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС – за предаване владението на

недвижим имот. Целта на този иск и на търсената с него защита е да се върне

фактическата власт върху вещта на носителя на правото на собственост.

Предпоставките за предявяване на иск по чл.108 от ЗС са: ищецът да е

носител на правото на собственост върху определена вещ, по силата на което може

да владее вещта и трето лице да упражнява фактическата власт върху вещта, без

да има основание за това. Тези предпоставки определят фактите, които подлежат

на доказване в производството по разглеждане на ревандикационен иск и правилата

за разпределяне на доказателствената тежест. В тази връзка в тежест на ищеца е

да докаже, че е собственик на вещта и че ответникът владее вещта. А ответникът

носи доказателствената тежест за установяване наличието на правно основание за

упражняване на фактическа власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува.

Наред с това следва да се отбележи, че уважаването на ревандикационния иск

предпоставя кумулативното наличие на посочените предпоставки.

Ищците твърдят, че след смъртта на С. С. К. /баща на ищеца

С. К. — починал на 31.07.1983година/ и С. К. И. /дядо на ищеца

С. К. — починал на 18.09.1985година,/ са придобили на основание

давностно владение, упражнявано в продължение на двадесет години правото на

собственост върху недвижим имот, находящ се в село Скрът, община Петрич и

представляващ дворно място — урегулиран поземлен имот V – 293 в квартал 44 по

плана на село Скрът, община Петрич с площ на имота от 1 340 кв метра, ведно с

построена в източната част на имота паянтова жилищна сграда с площ от 51 кв.

метра, при съседи на имота: на изток – улица „Х.К.”; на запад — УПИ III –

294 и улица „Д. А.”, на север – УПИ IV – 197 и на юг — УПИ II – 295 и

УПИ VI — 292. Твърдят, че са упражнявали фактическа власт върху имота без

някой да им пречи и да предявява претенции към имота.

В подкрепа на твърденията си сочат нотариален акт № 51, том I, дело №

65/1954година по описа на Петрички народен съдия/, скица, показания на

свидетелите И.К., Г. З. и Е. А., които според

настоящия съдебен състав установяват по-различна фактическа обстановка от

твърдяната от ищците, а именно:

Посочените писмени и гласни доказателства, както и показанията на

свидетеля М. К. /свидетел на ответника/ установяват по един несъмнен

начин, че приживе С. К. И. — дядо на страните по делото е притежавал

в патримоунима си недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от

1.5 /едно точка петстотин/ дка, парцел VIII /осми/, квартал 19 /деветнадесети/

при съседи: от две страни улица, Б. Т. и фондово място, в което по-късно

същият /С. К. И./ е изградил сграда със застроена площ 51 кв.метра.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи по

непротиворечив начин, че докато е бил жив С. К. И. е живял в този

имот, както и че приживе не се е разпоредил с него. От което следва, че до

18.09.1985година, когато С. К. И. е починал, гореописаният недвижим

имот е бил в неговия патримониум, а след смъртта му по силата на закона и на

наследяването е преминал в патримониума на неговите наследници – С. С.

К. /починал на 09.08.1992година/ — син, Г. С.К.

/21.01.1988година/ — син, наследниците на Б. С. К. /син, починал на

01.04.1982година/, наследниците на С. С. К. /син, починал на

31.07.1983година/ и С. С. К. – син. Последното обстоятелство се

налага и предвид липсата на доказателства по делото за отказ на посочените лица

от наследството на С. К. И.

От показанията на свидетелите се по делото се установи по непротиворечив начин и фактът, че след смъртта на С. К. И. в имота са останали да живеят семействата на синовете му С. С. К. и С. С. К. /бащи на страните по делото/. От показанията на свидетелите се установи също, че ответникът като син на С. К. /починал на 09.08.1992година/ е построил около 1975година жилищна сграда в имота, в която живее със семейството си до момента, а ответникът като син на С. С. К. /починал на 31.07.1983година/ се е установил да живее със семейството си в другата изградена в същия имот жилищна сграда след 1992година. Безпротиворечиво се установи от показанията на свидетелите и фактът, че в периода 1985-1986година до 1991-1992година ищецът е живял със семейството си в село Гега. Свидетелят И. К. казва: „…Имаше интервал от време, в който брат ми живееше в село Гега при съпругата си. В Гега отиде 1985-1986година, в Скрът се върна около 1991-1992година за живеене..”. В същата насока са и показанията на свидетеля Г. З.: „…С. беше при жена му в Гега, не мога да кажа точно.. Около 2-3 години беше при жена му в Гега….”, и показанията на свидетеля М. К. : „…С. не е живял винаги в този парцел. Той от скоро дойде да живее там … Преди това живееше в Гега…”. Показанията на свидетеля И. К. установяват и факта, че след смъртта на бащата му / баща и на ищеца/ за сградата, в която е живяло семейството на С. К. и имота, в който е построена са се грижили неговите наследници : синовете Н. К., И. К., С. К. Свидетелят И. К. казва: „…През времето, когато брат ми живееше в Гега в процесния имот живеехме всички – и братята ми идваха, аз идвах от Перник. И С. идваше да поддържа имота. И другият ми брат Н. С. К. също идваше и поддържаше имота…Н. идваше, помагаше в градината, имаше дръвчета, които той прибираше…”.

От горното следва, че след смъртта на общия наследодател /С. К. И./ неговите наследници са започнали да владеят имота — дворно място с площ от 1.5 /едно точка петстотин/ дка, парцел VIII /осми/, квартал 19 /деветнадесети/ при съседи: от две страни улица, Б. Т. и фондово място, ведно със сграда със застроена площ 51 кв.метра, съвместно и съобразно своята наследствена част като универсални наследници. В тази връзка следва да се има предвид, че наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив преминава направо върху наследниците и владеенето на един от тях на имота, който още не е разделен, е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части. Наследникът може да измени основанието на владението от свое име и от името на останалите наследници като владее само за себе си, но това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на сънаследника. Всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност на основанието и намерението му, поради което се счита, че той не желае да владее за себе си. Именно такова пасивно поведение у наследника С. К. /ищеца/ бе установено в настоящия казус, поради което недоказани останаха ищцовите твърдения за такива техни действия, с които в процесния период от време са отричали правото на останалите наследници /или съсобственици/ върху техните части от процесния имот.

Гореизложеното води до категоричен извод — за недоказаност на ищцовите твърдения, че след смъртта на дядото С. К. И. и бащата С. С. К. ищците С. и М. К.са ползвали процесния имот като свой, необезпокоявано и в продължение на повече от 10години, което има за последица неоснователност на претенцията им за осъществена по отношение на спорния имот в тяхна полза придобивната давност, поради което искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В подкрепа на извода за неоснователност на ищцовите твърдения за придобиване на процесния имот по наследство от С. К. И. и по давност е и отбелязването в приобщената към доказателствата по делото скица № 26/28.03.1996година, презаверена на 13.01.2010година, съгласно което парцел VIII, кв.19 по плана на село Скрът, община Петрич от 1931година и описан в нотариален акт № 51, том I, дело № 65/1954година по описа на Петрички народен съдия — т.е. придобития в собственост от дядото на страните недвижим имот, е идентичен с част от имоти с пл. № 293, № 294 и № 295 в кв. 44 по плана от 1996година. Т.е. съгласно официалните данни в техническата служба в Община Петрич не е налице пълна идентичност между претендирания от ищците имот и имотът, за който твърдят, че са придобили по давност след смъртта на С. К. И.

Липсата на една от предпоставките, обуславящи уважаването на предявения ревандикационен иск – в случая не се доказа ищците да са собственици на процесния имот има за последица неоснователност на иска, поради което не е необходимо да се изследва наличието на останалите предпоставки.

Предвид на изложеното съдът счита претенцията на С. С. К. и М.Т. К., двамата от село С., община П. срещу К. С.К., от село С., община П. да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се в село Скрът, община Петрич и представляващ дворно място — урегулиран поземлен имот V – 293 в квартал 44 по плана на село Скрът, община Петрич с площ на имота от 1 340 кв метра, ведно с построена в източната част на имота паянтова жилищна сграда, построена през 1958година с площ на сградата от 51 кв. метра при съседи на имота: на изток – улица „Х. К.”; на запад — УПИ III – 294 и улица „Д. А.”, на север – УПИ IV – 197 и на юг — УПИ II – 295 и УПИ VI — 292 и да се осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението и ползването на 362 /триста шестдесет и два/ кв метра от дворното място, разположени в западната част на УПИ V – 293 в квартал 44 по плана на село Скрът, община Петрич за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Неоснователността на претенцията по чл.108 от ЗС има за последица неоснователност на искането на ищците за отмяна на нотариален акт № 159, том I, дело № 414/ /1991година по описа на Районен съд-Петрич в частта над 500кв.метра от описания в него недвижим имот.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78, ал.3 ГПК съдът следва да уважи искането на ответника за присъждане на сторените от него деловодни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника — адвокат Гунчев.

Мотивиран от горното и на основание чл.108 от ЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на С. С. К., ЕГН **** и М. Т. К., ЕГН ****, двамата от село С., община П. срещу К. С. К., ЕГН ****, от село С., община П., ул.”Д. А. № ** да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се в село С., община П. и представляващ дворно място — урегулиран поземлен имот V – 293 в квартал 44 по плана на село Скрът, община Петрич с площ на имота от 1 340 кв метра, ведно с построена в източната част на имота паянтова жилищна сграда, построена през 1958година с площ на сградата от 51 кв. метра при съседи на имота: на изток – улица „Х. К.”; на запад — УПИ III – 294 и улица „Д. А.”, на север – УПИ IV – 197 и на юг — УПИ II – 295 и УПИ VI — 292 и да се осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението и ползването на 362 /триста шестдесет и два/ кв метра от дворното място, разположени в западната част на УПИ V – 293 в квартал 44 по плана на село С., община П..

ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **** и М. Т. К. ЕГН ****, двамата от село С., община П. СОЛИДАРНО да заплатят на К. С.К., ЕГН ***, от село С., община П., ул.”Д. А.” № ** деловодни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:





Внимание, только СЕГОДНЯ!