Производството е образувано по молба от „. И. П., Еик 115035200,

Производството е образувано по молба от „. И. П. , ЕИК 115035200, със

седалище и адрес на управление град П., К.”П.”, със законен представител А.

С.Т. ЕГН *, адрес за призоваване и съобщения: град П., У.”Х.

К.” №***, офис *** адвокатска кантора — адвокат Д. К. Г., ЕГН *, телефон ***, факс: *** срещу „. Ф., ЕИК 101075003, със седалище и адрес

на управление град П., У.”Г. Д.” № ***, със законен представител Е.

С.Ф., ЕГН *.

Цена на иска: главница 3 420лева, лихва – 234.93лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че

ответникът дължи на ищеца сумите от 3 420.00 /ТРИ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН И

ДВАДЕСЕТ/ лева, представляваща неплатена сума по фактура № */02.12.2009година,

234.93 /ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРИ СТОТИНКИ/ лева,

представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода

02.12.2009година до 30.07.2010година, ведно със законната лихва върху

главницата за периода 30.07.2010година /дата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и сторените деловодни

разноски и адвокатско възнаграждение.

Към молбата са приложена квитанция за внесена държавна такса, справка

за изчисляване на законна лихва, пълномощно, списък на разноските по делото.

Към делото е приложено ч гр дело № 1193/2010година по описа на

Районен съд-П.. От материалите по цитираното дело се установява идентичност

между страните и сумите, предмет на двете дела /цитираното и настоящото/. Наред

с това се установява, че исковата молба е подадена в едномесечен срок от

уведомяване на ищеца /заявител/ за постъпило възражение от длъжника –

съобщението /за постъпилото възражение/ е връчено редовно на 29.09.2010година

на пълномощник на заявителя, а исковата молба е изпратена по пощата до Районен

съд-П. на 05.10.2010година. Т.е. срокът по чл.415, ал.1 ГПК е спазен.

В изпълнение на разпореждане от 08.10.2010година исковата молба, ведно

с приложенията към нея са изпратени на ответника. Същите са редовно връчени на

управителя на търговеца-ответник, който лично ги е получил на 12.10.2010година.

В определения едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор.

Като доказателства по делото са допуснати документите по ч гр дело №

1193/2010година по описа на РС-П..

С дата 07.12.2010година по делото е депозирана молба от процесуалния

представител на ищеца, с която обективира искане на основание чл.229, ал.1, т.1

от ГПК за спиране на производството по делото, предвид на постигнато

споразумение между страните, за доброволно изплащане на дължимите суми.

С протоколно определение от 08.12.2010г. производството по делото е

спряно по съгласие на страните. На страните е указано, че ако в 6-месечен срок

от спиране на делото, никоя от страните не поиска възобновяването му, съдът ще

прекрати делото.

На 14.02.2011г. е получена молба от процесуалния представител на

ищцовото дружество за възобновяване производството по делото. Като причина за

това искане сочи, че ответникът не е издължил сумите, съобразно постигнатото

между страните извънсъдебно споразумение.

С определение № 303/15.02.2011г. от закрито съдебно заседание

производството по делото е възобновено.

В съдебно заседание за ищецът – редовно призован, процесуален

представител не се явява, същият депозира писмена молба, с която прави искане,

в случай на наличие на изискуемите предпоставки, съдът да постанови

неприсъствено решение при условията на чл.238, ал.1 от ГПК. В молбата сочи, че

след спиране на делото, ответникът е изплатил еднократно сума в размер на

500.00 лева, с което обосновава твърдение за неиздължаване на остатъка от

процесната сума. Обективирано е становище, че не прави възражение по проекто

доклада на съда. Прави искане за приемане на писмените доказателства. Моли съда

да приеме, че ответника е загубил правата, визирани в чл.133 от ГПК.

Ответникът – редовно призован за първото след спиране на делото открито

съдебно заседание не се явява, като сочи като причина за неявяването си влошено

здравословно състояние, за което представя доказателства.

За второто открито съдебно заседание, ответникът — редовно уведомен по

реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител, не сочи

причините за това, като до датата на съдебното заседание и приключване на

съдебното дирене не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

С оглед на горното и въз основа на събраните по делото доказателства,

съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок

отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е

направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска

постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В

настоящия случай ищцовото дружество чрез процесуалния си представител е заявил

в депозираната молба искане за постановяване на неприсъствено решение при

наличие на посочените предпоставки.

Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява

неприсъствено решение при кумулативното наличие на две предпоставки: 1. на

страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на

книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът да е вероятно

основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и

представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените

възражения и подкрепящите ги доказателства.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая са изпълнени формалните

изисквания на разпоредбата на чл.239, ал.1, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК,

поради което и с оглед наведените от ищеца твърдения и приобщените към делото

доказателства, счита, че са налице условията за уважаване на предявеният иск

чрез постановяване на неприсъствено решение по спора. Аргументи:

Представените по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват

извод за вероятна основателност на предявените искови претенции.

От допуснатите писмени доказателства по делото съдът приема за безспорно

установено, че в изпълнение на договореност между страните по делото ищецът е

доставил на ответната страна стоки на обща стойност 3 420.00лева, за което е

издал фактура № */02.12.2009година, както и че страните са договорили

извършване на плащането по фактурата да стане по банков път с платежно

нареждане. Установи се, че ответникът не е заплатил сумата по процесната

фактура, както и че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за

изпълнение и изпълнителен лист за сумата по фактурата. Установи се, че въз

основа заявлението е образувано ч. Г.дело № 1193/2010година по описа на Районен

съд-П., което съдът е уважил като е издал заповед за изпълнение №

1231/06.08.2010година за претендираните в процеса суми. Установи се, че

ответната страна е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, а

ответникът е депозирал в законоустановения срок иск за установяване на

вземането си по заповедта.

Следва да се отбележи, че на ответника „. Ф. чрез законния представител

Е.Ф., е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата –

лично на 12.10.2010година. Със съобщението й са указани и последиците от

неспазването на сроковете за размяна на книжа. Въпреки тези указания,

последната не е депозирала писмен отговор. На второ място, в призовката за

съдебното заседание законния представител на ищцовото дружество – Е.

Ф. /връчена лично на 17.11.2010година/ е предупредена за последиците от

неявяване в съдебно заседание, сред които и постановяване на неприсъствено

решение. В насроченото за 08.12.2010година съдебно заседание ответникът не се е

явил, не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След

спиране на делото, възобновяването, както и проведените две съдебни заседания,

ответникът също не се е явил, не е направил и искане за разглеждане на делото в

негово отсъствие.

С оглед изложеното и при наличие на установените правила и изисквания

на закона при постановяването на неприсъствено решение, съдът намира исковите

претенции, квалифицирани като такива с правно основание чл.422 ГПК във връзка

с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.410 ГПК за основателни в размера, в който са

предявени, без да излага мотиви по същество на спора.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът

следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 73.10

лева /седемдесет и три лева и десет стотинки/ лева, представляваща държавна

такса за образуване на делото, ведно с такса банков превод 5.50 /пет лева и

петдесет стотинки/ лева и 100 /сто/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „. И. П. , ЕИК

115035200, със седалище и адрес на управление град П., К.”П.”, със законен

представител А.С.Т., ЕГН *, адрес за призоваване и съобщения: град

П., У.”Х.К.” №***, офис *** адвокатска кантора — адвокат Д. К. Г., ЕГН

*, телефон ***, факс: *** и „. Ф., ЕИК 101075003, със

седалище и адрес на управление град П., У.”Г. Д.” № ***, със законен представител

Е.С.Ф., ЕГН *, че съществува вземане на ищцовото дружество

спрямо ответника, като „. Ф., ЕИК 101075003, със седалище и адрес на управление

град П., У.”Г. Д.” № ***, със законен представител Е.С.Ф.,

ЕГН * дължи на „. И. П. , ЕИК 115035200, със седалище и адрес на управление

град П., К.”П.”, със законен представител А.С.Т., ЕГН *, адрес за

призоваване и съобщения: град П., У.”Х.К.” №***, офис *** адвокатска

кантора — адвокат Д. К. Г., ЕГН *, телефон ***, факс:*** —

паричните суми, за които е издадена Заповед № 1231/06.08.2010година за

изпълнение по реда на чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 1193/2010година по

описа на Районен съд-П., а именно: сумите от 3 420.00 /три хиляди четиристотин

и двадесет/ лева, представляваща неплатена сума по фактура №

*/02.12.2009година, 234.93 /двеста тридесет и четири лева и деветдесет и три

стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за

периода 02.12.2009година до 30.07.2010година /датата на подаване на заявлението

по чл.410 от ГПК по ч гр д № 1193/2010г., по описа на РС П./, ведно със

законната лихва върху главницата за периода 30.07.2010година /дата на подаване

на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, 73.10 /седемдесет и

три лева и десет стотинки/ лева, представляваща заплатена държавна такса за

образуване на делото и 360 /триста и шестдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „. Ф., ЕИК 101075003, със седалище и адрес на управление

град П., У.”Г. Д.” № ***, със законен представител Е.С.Ф.,

ЕГН * да заплати на „. И. П. , ЕИК 115035200, със седалище и адрес на

управление град П., К.”П.”, със законен представител А.С.Т., ЕГН

*, адрес за призоваване и съобщения: град П., У.”Х.К.” №***, офис ***

адвокатска кантора — адвокат Д. К. Г., ЕГН *, телефон ***, факс:***

56 53, направените в настоящото дело разноски, а именно — 73.10 лева

/седемдесет и три лева и десет стотинки/ лева, представляваща държавна такса за

образуване на делото, 5.50 /пет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща

платена такса банков превод и 100 /сто/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:





Внимание, только СЕГОДНЯ!