Разрастването му в международен мащаб и консолидацията на опазва

ПРЕАМБЮЛ / ВСТЪПЛЕНИЕ

Разрастването му в международен мащаб и консолидацията на опазването на наследството са реакции на реалностите на Модернизма в изградената среда. През миналия век, позицията/ положението на професионалната общност, занимаваща се с опазване бе значително подсилена/затвърдена посредством перспективната и ефективната намеса.

Но трябва да се признае, че заплахата за историческите места от практикуващите архитекти и градостроители не е намаляла с времето, с “Архитекта” и “Защитника”, действащи едновременно и често в пълен контраст в едно и също градско игрално поле. Това разделение, което започва през ХІХ в., не може да е постижение при опазването на наследството. Постигането на адекватен баланс между двете области — на “градско устойчиво развитие” и на “интегрирана/равностойна консервация”, е първостепенна задача.

Модернизмът на ХХ в. с неговия стремеж към радикална промяна и разрив с традициите в повечето случаи доведе до дисбаланс на съществуващата градска застройка и значителна загуба на исторически паметници в много страни. Изисква се нов подход, който да започва с архитектурното образование, професионалната етика и културните/социалните потребности. В търсенето на качествени промени, има очевидна нужда от специални образователни програми за наследството/опазването, които да бъдат съставени за студентите по архитектура от всички специалности. Обучението трябва да включва курсове лекции върху

история на архитектурата/градоустройството;

изградената среда в нейния контекст, включващ историческите градски пейзажи;

основните принципи на опазване на наследство, вкл. юридически/етични норми, базирани върху широка международна практика;

основи на консервационните технологии;

серии от специални проектантски задачи, проучвания на отделни случаи и работни срещи на всички нива на образование – основно, средно, висше, следдипломни квалификации.

Основната цел е да се трансформира професионалния манталитет на архитекта така че неговият творчески метод да бъде част от непрекъснатия и хармоничен културен процес, който така се превръща в исторически. Същевременно, професионалното обучение трябва да бъде подкрепено от обществена кампания, базирана на специализирано, но непрекъснато образование на предучилищно и училищно ниво, с цел да се формират културни/социални ценности и приоритети, включващи разбиране за това как свързаните области на градското и регионалното планиране, ландшафтната архитектура и строителното инженерство се преплитат с формите на изградената среда.

ЦЕЛИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА НАСЛЕДСТВО

Хартата на ЮНЕСКО и МСА за архитектурното образование изискваше първоначално архитектурното образование да включва и следните точки:

Адекватно знание за историята и теориите на архитектурата и свързаните с нея изкуства, технологии и хуманитарни науки;

Познания в областта на изящните изкуства и тяхното влияние върху архитектурното проектиране.

Сега се изисква също и следната специална проблематика, отнасяща се до културното наследство да бъде включена в съдържанието на учебните програми:

Убеденост на отговорните инстанции в човешките, социалните, културните, урбанистичните, архитектурните и средовите ценности, както и в ценността на архитектурното наследство;

И че архитектурното образование включва постиженията на следните потенциални възможности:

Знание

Културология и изкуствознание

Способност да се борави с познанията за исторически и културни прецеденти в местната и световната архитектура;

Способност да се борави с познания в областта на изящните изкуства като влияние върху качеството на архитектурното проектиране;

Разбиране на проблемите на наследството в изградената среда;

Убеденост във връзките между архитектурата и другите проектни дисциплини на техническите науки;

Способност да се борави с иновационна техническа компетентност при използването на строителни техники и разбирането за тяхната еволюция (1)

3.0 ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Хартата на ЮНЕСКО-МСА за архитектурното образование, версия 2005 заявява:

“… Архитектурата приобщава всичко, което влияе на начина, по който изградената среда се планира, проектира, прави, използва, оборудва/обзавежда, озеленява и поддържа.

Ние се чувстваме отговорни за подобряването на образованието и обучението на бъдещите архитекти, за да бъдат те способни да посрещнат очакванията на обществата от ХХІ в. по цял свят за устойчиви човешки селища във всяко културно наследство …” (2)

Имайки това предвид, трябва да се отбележи:

Главният дял от недвижимото наследство на човечеството е изградено през ХХ в.;

Вярата в културната ценност на архитектурното наследство формира общ етичен принцип;

Предизвикателството е да се постигне устойчиво развитие в неговия най-широк смисъл;

Едно стабилно бъдеще може да бъде изградено само върху убеждението и признаването на културната приемственост.

“Днес ние трябва да признаем, че трябва да живеем със съществуващите сгради и среда, т.е. в крайна сметка трябва да приемем реалността на нашето обкръжение. Това означава, че непрекъснатата поддръжка на сградите и средата е една от главните задачи, особено за архитекта.

Да се намери нова функция за старите сгради е днес друга важна задача за архитекта.

Това е работа, която също изисква творческо въображение. Нещо повече, практически всяка нова сграда се разполага в старо обкръжение. Да се добави ново към старото е главна задача за архитекта — да се постигне качество, толкова високо, колкото на старата среда, но не с цената на придържане към старата архитектура.

Накрая, реставрацията е задача, изискваща най-много от архитекта. Тя налага въздържание, дискретност, строгост, познания, творчество и въображение.

Тези задачи трябва да се съдържат във всички основни предмети на архитектурното образование, от технологиите и конструктивните техники, до градоустройственото проектиране и ландшафтното планиране.

Познаването на историята на архитектурата е от основна важност за разбирането на социалния контекст и духа на мястото при проектирането на сгради. Познаването на принципите на проектиране на сгради и на контекста на средата, които формират параметрите, с които архитектът ще работи, са базово изискване. Днес има особена нужда от познаване на старите обичаи, използвани в строителството, традиционните технологии и традиционните техники на изграждане.

Разбиране как физическият комфорт на старите сгради е бил постигнат чрез естествени техники и практики;

Разбиране как може да се пести енергия като се обмислят използваните материали и преобладаващите условия на мястото.

За да обобщим, важно е, всеки практикуващ архитект да има основни познания как да се отнася към нeдвижимото наследство.

Австралийската харта на ИКОМОС за местата на културна значимост от 1999 г., Хартата от Бyрра декларира в раздела Процеси на опазване, че

Съобразно обстоятелствата, опазването може да включва процесите на: запазване или повторно въвеждане на дадена функция; запазване на асоциации и значения; поддръжка, опазване, реставрация, адаптация и интерпретация; и обикновено e комбинация на повече от една от горните операции.”

4.0 ЗАДАЧИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА НАСЛЕДСТВО

Има много задачи, които един архитект трябва да постигне в областта на недвижимото наследство:

Адаптация на ново към старо и възможнa намеса, нови функции, адаптивна нова функция, съществуващ и новопредложен начин на използване;

Опазване на съществуващата ценност при защитата на дадена застройка и интерпретация на културните стойности;

Реставрация на застройката от сгради, включително овехтелите или разрушените ценности, запазване и интерпретация на културните стойности;

Поддръжка на контекста на сградата/ите за поддържане на тяхната културна значимост в рамките на вписването им в градския пейзаж.

Общ проблем е, че историята на архитектурата е мислена главно като рамка на онези стилистични принципи, които са свързани с различните епохи или изтъкнати архитекти. Преподаването се придържа към монументалната архитектура, и така всекидневната архитектура и народното строителство се пренебрегват с лекота – дори когато такава архитектура покрива цялата изградена среда и строителство, и така повлиява ежедневния живот на хората.

По същия начин историята на архитектурата се придържа към западните постижения, и не отдава достатъчно внимание на важните постижения на други култури – дори когато има доста да се учи, за да се постигне висок качествен стандарт в архитектурата. Още по-проблематично е, че архитектоничното качество не винаги е критично изследвано като резултат от процес, чиито фактори действат в пространството и времето; то се ограничава до сградата/ите и контекста, вписването и историческият градски пейзаж често се забравя.

По тази причина, преподаването по история на архитектурата често показва твърде статична картина на архитектурата – отколкото динамична перспектива. А от двете, динамичната перспектива е тази, която кореспондира по-добре със съвременната дейност.

Затова е важно преподаването по история на архитектурата да бъде разширено и да включва всички онези фактори, които допринасят за постигането на архитектоничен краен резултат.

Далеч по-сериозно е всеки архитектурен проект да обхваща времево измерение: чрез отчитане на историческия контекст, културната значимост и културния пейзаж на мястото.

Развиващото се тематично разбиране на архитектурната история има своя собствена значимост на недвижимо наследство:

Знание и разбиране на регионалните и местните контексти и традиции в еволюцията на културата на архитектурата, ландшафтното планиране и градоустройството;

Познаване и поддържане на народните и местните сгради на стария свят;

Познаването на културните пейзажи и историческите паметници за поддържане на културната значимост изисква специализирано образование за да се разбира времевата определеност на архитектурното наследство и развитието на умения за опазването му чрез съдействие за поддържането на oписи на теми и места с културна значимост, приемственост, изследване и съхранение;

Знание и оценка на по-новата архитектура на ХХ в. и нейната конструктивна поддръжка; корекция на техническите недостатъци, както и опазване на оригиналния вид на сградите;

Познаване на новоизградената среда с потенциал за развитие, осмисляне на нейните идеологически предпоставки и техните често незавършени специфични особености по отношение на поддръжката, обновяването и разширението на такива зони;

Поправка на сгради с нарастваща функционална и културна значимост;

Възприемане на ново предназначение на сгради или места, чиято функция е излишна, променяща се или изоставена;

Управление или защита на ключови творби на съвременната архитектура или типични обстановки/атмосфера;

Защита на традиционната селска среда.” (4)

5.0 РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА НАСЛЕДСТВО

Да се разпознава постоянният диалог между миналото и бъдещето;

Да се разбират и възстановяват/припомнят връзки с миналото, които ще- или биха могли да повлияят бъдещето;

Да се разбира как да се обслужва обществото, да се уважават различните култури и да се поддържат връзките с изградената среда;

Разбиране как архитектите могат да успокоят обществото когато възникнат промени и увереност, че обществото разбира, че деликатната намеса може да вдъхне нов живот в един познат обект, а не да го разруши;

Разбиране как старите конструктивни методи, технологии и техники са поддържали изградената среда през вековете;

Разбиране как физическият комфорт на старите сгради е бил постигнат чрез естествени техники и практики;

Разбиране как може да се пести енергия като се обмислят използваните материали и преобладаващите условия на мястото;

Разбиране за поведението на материалите при различни климатични условия;

Разбиране как можем да се учим от строителните техники на миналото и да ги ре-интерпретираме за бъдещето.

6.0 ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Опазването на културното наследство във всички негови форми и исторически периоди се корени в ценностите, приписвани на съответното наследство. Нашата способност да разбираме тези ценности зависи отчасти от степента, в която информационните източници за тези ценности могат да бъдат разбрани като правдоподобни и плодотворни. (5)

Задача на образователната система във всяка страна е да обмисля нуждите от опазване на културното наследство и да прилага подходящи действия. (6)

Опазването на културното наследство е специфична дисциплина. Тя изисква специализирано обучение в допълнение към общата професионална или експертна подготовка.

Базовото първостепенно и второстепенно архитектурно образование на архитектите във висшите училища трябва да включва познание за историята и технологията на историческите структури, и убеденост в принципите, заложени в т. 7.2.1. Същностни изисквания към третата степен на образование в приложените анекси към този текст.

Подробно познание и разбиране трябва да се прояви на нивото на следдипломната квалификация, с практическо обучение по време на следдипломните курсове, което да продължи след това при работа под надзора на опитен практик в областта на опазването.

7.0 АНЕКСИ

7.1. Област на дейност при образованието по недвижимо наследство

7.1.1. Международен съюз на архитектите (МСА)

Основни дефиниции на МСА, неговите цели и задачи, както са формулирани в неговия устав и правилници/разпоредби.

7.0 АНЕКСИ

7.1. Област на дейност при образованието по недвижимо наследство

7.1.1. Международен съюз на архитектите (МСА)

Основни дефиниции на МСА, неговите цели и задачи, както са формулирани в неговия устав и правилници/разпоредби.

Организацията

“На 28 юни 1948 г. в Лозана, Швейцария, МСА бе основан от архитекти-делегати от 22 страни. Единодушно бе приета предварителна декларация и бе заявено желанието на архитектите да обединят своите национални организации във федерация отвъд политическите, икономическите и естетическите граници. (7)

Намерение

“МСА има за своя цел и стремеж чрез улесняване и подпомагане на свободните контакти между архитектите, независимо от националност, раса, религия, професионална подготовка и архитектурни доктрини, да създава връзки на приятелство, разбирателство и взаимно уважение между тях, и възможности да сравняват своите идеи и концепции, да извличат полза от обмена на опит, да разширяват познанията си и да се обогатяват взаимно чрез съществуващите различия между тях.

По този начин те ще могат да участват по-ефективно в подобряването на условията на живот на човека чрез реконструкция на опустошените градове и села, премахването на бордеите, напредъка на по-малко развитите райони, и повишаването на жилищните стандарти, чрез използване на техния принос за по-добро разбиране между индивидите и народите чрез непрестанна борба за удовлетворяване на техните стремежи към материален и духовен просперитет; в сътрудничество с други професионалисти и международни културни организации, те са решени да допринесат за прогреса на човешкото общество и за укрепване на мира” (8)

Цели

“Основните цели на МСА са:

Да събира архитектите от цял свят на демократични начала;

Да поддържа свободен обмен между архитектите;

Да представлява архитектите на международно и правителствено ниво;

Да благоприятства изявата на творческите, техническите и културните умения на архитектите и тяхната служба за обществото;

Да защитава във всяка страна статута и правата на архитекта;

Да осигурява еволюцията/развитието на професионалната практика съобразно изискванията на отделните/различните общности.

Да благоприятства развитието на нови технологии, идеи и динамиката в архитектурното проектиране;

Да се поддържа мултидисциплинарния обмен;

Да се осигури помощ за устойчивото развитие на изградената среда ;

Да осигурят полезна/ползотворна подкрепа на архитектурните професионални организации в развиващите се страни;

Да подпомага архитектурното образование и улесни обмена между архитекти, студенти и преподаватели по архитектура в цял свят.” (9)

7.1.2. Кратка история на дейността на МСА относно Архитектурното наследство

МСА разработи Програма за работа върху архитектурното наследство на ХХ век за да надзирава работата на Регионалните програми на МСА за работа с наследството.

Интернет страницата на МСА за архитектурното наследство на ХХ век бе разработена във Франция през 2000 г. Целта е всяка секция-член да представя на уеб-сайта поне 5 сгради всяка година, заедно с Декларация за значимост за всеки обект. От 2007 г. този сайт е реконструиран от Мексико заедно с първите уеб-дизайнери във Франция. Тя ще бъде демонстрирана през 2008 г. на конгреса на МСА в Торино, Италия;

Работни програми на МСА за наследството съществуват във Регион І (директорат във Франция), Регион ІІ (директорат в Ливан), Регион ІV (обединен директорат на Филипините и Аватралия) и Регион V (Директорат в Египет). В Регион ІV Австралия и Фуилипините са подготвили монографии за своето/тяхното наследство на ХХ век. Регион V епровел две международни конфернции за наследството в Александрия, Египет през 2002 и 2004 г.г.;

Две срещи бяха проведени в Париж през 2003 г. с ДОКОМОМО Интернешънал за да се дискутира ползването на общ уеб-сайт за архитектурнто наследсто на ХХ в. (http://www.archi.fr/UIA/#) Следваща среща бе проведена в Москва през април 2006 г. и бе обсъдено как да се работи заедно, свързващи уеб-сайт-ове, споделена информация за архитектурното обрaзование и наследство и взаимна размяна на предстaвители в международните комитети. Формално споразумение между двете организации бе подписано на 19 март 2007 г. и ДОКОМОМО има представителство в съответната работна група 7: Образование по културно наследство.

Приемане на ревизираната Харта на ЮНЕСКО и МСА за архитектурното образование от Асамблеята на МСА в Истанбул, Турция през юли 2005 г., която включва допълнителни възможности на наследството.

Бе проведена среща в Москва между МСА и ИКОМОС Интернешънъл през април 2006 г. за да се обсъди съвместната работа, свързващите уеб-сайтове, споделена бе информация между Междунаодните комитети. Формално споразумение бе подписано на 21 март 2007 г.

И представител на ИКОМОС е включен в съответната Работна група

7: Образоване по наследство.

В момента тече диалог относно всички бъдещи връзки на МСА с ЮНЕСКО и е предложено всички дейности на МСА с ЮНЕСКО да преминат към Секцията за Световно наследство.

ЮНЕСКО е посочил представител на МСА, който да се включи към неговата специализирана Работна група, свързана с Историческите Градски Пейзажи.

Някои виждания върху образованието по наследство

Предложения за минимум изисквания към учебната програма

Съществени изисквания към третото ниво на образование – за Програми за архитектурни проучвания през базовата първа степен на архитектурно образование и към края на втората степен на професионално архитектурно образование;

Разбиране на история на архитектурата и градските проучвания/изследвания в глобален мащаб;

Разбиране за изградената среда в нейния контекст включващ историческите градки пейзажи;

Разбиране на главните принципи наследство/опазване, включително юридическите/ етичните норми, базирани на широка международна практика;

Разбиране за проблемите на устойчивото развитие и културното наследство;

Следдипломно ниво – за специализирани проучвания след втората степен на професионално архитектурно образование;

Подробни познания за история на архитектурата и градските изследвания в глобален мащаб;

Подробни познания за изградената среда в нейния контекст, включително историческите градски пейзажи;

Подробни познания за главните принципи наследство/опазване, включително юридическите/ етичните норми, базирани на широка международна практика, като хартите за наследството на ЮНЕСКО, ИКОМОС, ИКРОМ и др., включително разбиране за отношението към проблемите на наследството като последица от природни и други бедствия;

Подробни познания за силни/здрави/стабилни принципи на опазване и методология във всички проекти за консервация/опазване и адаптивна повторна употреба/функция;

Подробни познания за традиционни и модерни строителни технологии и техники на поправка, поддръжка, опазване, консолидиране и реставрация;

Подробни познания за традиционни и модерни материали и тяхното представяне в съвременността и приложение на подходяща технология, каквато е необходима;

Подробни познания за проблемите на устойчивото развитие и влиянието му върху културното наследство.